Стъклоподобни материали се срещат в природата и са били използвани от човечеството преди много дълго време. Най-известния такъв материал е обсидианът,който се образува от високата температура на вулканите.

Смята се, че мореплаващите средиземноморски търговци случайно комбинирали вид сода, пясък и варовик при техните огньове по плажовете и забелязали твърда, прозрачна субстанция в пепелта. Тези основни материали се използват за производството на стъкло и до днес.

Археологични открития показват, че стъклото за пръв път било произведено в средния изток някъде около 3000 година пр. хр.

В Египет е установена първата известна фабрика за стъкло около 1400 година пр. хр.

До 500 година Римската империя разпространява технологията за производство на стъкло в целия Средиземноморски басейн, северна Европа и Великобритания.

В началото производството било бавен и скъп процес. Пещите били твърде малки и не могли да достигнат достатъчно висока температура за нормално топене.

В древността стъклото било луксозна стока и много малко хора могли да си го позволят.

За много дълго време плоското стъкло било произвеждано единствено като се издухвал голям балон от разтопено стъкло на края на метална тръба. След което краищата се срязвали и полученият цилиндър се разполовявал, след това получените две половини се загряват отново и изравняват върху голяма плоска повърхност посредством дървени чукове. Този процес бил разработен през 1 век пр. хр. на Финикийското крайбрежие.

Производството но стъкло процъфтява в Римската империя и се разпространява от Италия до всички страни под Римско управление. Много предмети изработени от стъкло се произвеждали в Римската империя, особено кутии и бутилки.

Ранното стъкло било много зелено заради металните примеси в пясъка използван при производството на стъкло. Поради същата причина и съвременните стъкла имат лек зелен оттенък. 

Благодарение на масовото производство стъклото станало по-популярно и било извадено от списъка с луксозни стоки.

До времето на кръстоносните походи производството на стъкло било много добре развито във Венеция в резултат на добрите им контакти с Византия. Тогава оборудването за производство на стъкло било преместено на венецианскияостров Мурано, където стъкло по-известно като "cristallo" било разработено. Венецианските производители на стъкло създали някои от най-красивите и изящни стъклени предмети, които светът някога е виждал. Въпреки техните усилия да задържат технологията в тайна скоро тя се разпространила из цяла Европа.

Около 1000 година в Северна Европа е направено много важно техническо нововъведение, когато натриевия карбонат е заменен с много по-разпространен материал - калиевия карбонат получаван от дървесна пепел. От този момент северното стъкло се различава значително от това произвеждано в Средиземноморието, където натриевият карбонат остава в масова употреба.

През 11 век в Германия е разработен нов начин за производство на плоско стъкло. Материалът се издухва в сферична форма, сферите след това се въртят, за да се получат цилиндри, а те на свой ред се нарязват и все още горещи, се изравняват върху плоска повърхност. През 13 век тази техника е доведена до съвършенство във Венеция.

Процеса на производство на духано цилиндрично стъкло продължава да се развива и до средата на 19 век, вече цилиндри до 12 метра били успешно разделяни.

Алтернативни процеси, които били разработени включват процеса "корона", където се добавял диск на края на тръбата за издухване. След това със скорости с помощта на центробежната сила се образувал голям плосък диск с диаметър от около 1,5 метра. След това дискът се нарязва на стъклени панели.

След 1890 г. употребата на стъкло и производствените технологии се развили толкова бързо, че били почти революционни. В началото на 20 век Уилям Бленко изобретил цилиндров метод, при който стъклото се издухва в кух цилиндър, краищата се изрязват и след това стъклото се разделя надлъжно. След това то се затопля отново и цилиндъра се разширява в равна повърхност. Това е първият метод за производство на плоско листово стъкло.

След това има и няколко други методи преди технологията на флоатно стъкло, 

като Фурко, Питсбърг, Асахи и други.

Тези процеси отговарят на търсенето за модерни строителни и автомобилни стъкла, но били заменени през 1959г., когато братята Пилкингтън изобретяват процеса на флоатно стъкло.

90% от плоско стъкло в света сега се произвежда по този процес. С тази технология разтопеното стъкло се излива във вана с разтопен калай. Стъклото плава по калая и се подравнява създавайки плоска повърхност от двете страни. Стъклото се охлажда и бавно се втвърдява, докато тече по разтопения калай, и след като излезе от ваната като непрекъсната лента стъкло. Готовият продукт има почти идеално успоредни повърхности.