Процеса на полузакаляване е подобен на този на закаляване. Разликата е, че охлаждането не е толкова внезапно, а е по-плавно.

Полузакаленото стъкло има механична якост около два-три пъти по-голяма от тази на обикновеното стъкло и също така при евентуално счупване стъклото се чупи на големи парчета, а не на малки парченца като закаленото стъкло. Това характерно чупене позволява на стъклото да остане в рамката на прозореца, тъй като големите парчета се поддържат едно друго.

Полузакаленото стъкло също има висока термална здравина, както закаленото стъкло. Също така то издържа на термичния стрес, който е характерен за високо селективните стъкла, оцветените в масата си стъкла, рефлексните стъкла и някои стъклопакети.

Полузакаленото стъкло също предоставя защита от термично счупване породено от прегряване на брюстунгите и от счупване заради никелово сулфидни примеси.

Този вид стъкло често се използва за едно от стъклата в ламинирано стъкло, защото осигурява по-добра адхезия отколкото закаленото стъкло, тъй като обикновено е по-плоско. Тази по-плоска повърхност осигурява по-малко оптични изкривявания във фасади, а характеристиките му на чупене предотвратяват падания и срутвания.

Въпреки всичките си положителни характеристики в някои ситуации полузакаленото стъкло не е подходящо. Например където има необходимост за обезопасяващо стъкло, за механично фиксиране или за по-високи изисквания за здравина. В тези случаи се препоръчва закаленото стъкло.

Обработка(закаляване)